Какво включва темата
Учредителното събрание във Велико Търново, свикано на 10 февруари 1879 г. след Берлинския договор, поставя основите на модерната българска държава. Тогава е приета Търновската конституция на 16 април 1879 г., която урежда статута на Княжество България като васално на Османската империя, но с широка автономия. Конституцията определя основните права и свободи на гражданите, като свободата на сдружаване, както и структурата на държавното управление – князът утвърждава законите, Министерският съвет е изпълнителен орган. Дефинирани са и изискванията за избирателно право, например минимална възраст за гласоподаване от 21 години за мъже и 30 години за народни представители, като жените нямат право на глас.
Най-трудната част от темата е разграничаването на различните държавни органи и техните функции според конституцията, както и конкретните възрастови изисквания за активно и пасивно избирателно право, защото са много на брой и лесно се бъркат. Например, може да се наложи да се определи кой орган е изпълнителен или законодателен, или да се посочи кои групи граждани са били лишени от право на глас. Проверява се и хронологията на събитията, свързани с приемането на конституцията и международния договор, който предхожда създаването на Княжество България.
Схема или таблица, обобщаваща основните разпоредби на Търновската конституция, ще помогне за по-лесното запаметяване. Важно е да се обърне внимание на датите и ключовите понятия, свързани с държавното устройство и гражданските права. Тази тема е важна не само за успешното справяне с изпитванията по история в 7 клас, но и за разбирането на основите на българската държавност, което е от значение и за Националното външно оценяване. Безплатни въпроси с обяснения по темата могат да бъдат намерени на pisa.li.